Всеки има свои темпове на развитие, що се отнася до личностното си и емоционално израстване. Смисълът в това да отгледаме себе си като зрели, спокойни и уверени възрастни се крие в това да се чувстваме добре в кожата си.
Как, обаче, да достигнем до онова така жадувано душевно блаженство, ако допускаме в живота си обстоятелства и ситуации, които бутат баланса и чувството ни за пълноценност?
Вижте някои неща, които вероятно правите, но не осъзнавате, че всъщност ви дърпат назад. И здравославно, и емоционално, и психически. Преподредете приоритетите си.
Спрете да казвате „да“ постоянно
Вроденото ни желание да се харесаме на околните и да се ползваме с тяхното одобрение често ни поставя в ситуации да се съгласяваме с неща, които не искаме или които рязко се противопоставят на онова, в което вярваме и чувстваме. Ако се съгласяваме постоянно с всичко, то ние избутваме себе си в собствената си листа с приоритети. Така заявяваме на хората, че ние самите не сме си особено важни и, по този начин, им даваме контрола върху собствената ни личност. Съгласявайте се само тогава, когато предложението ви носи положителни емоции и се вписва в цялостната ви концепция за живота.
Спрете да спорите за неща, които не може да промените
Колкото по-скоро осъзнаем, че не можем да контролираме всичко и всеки, толкова по-лесно ще запазим и достойнството си, и душевния си комфорт. Безсмислените спорове с хората за неща, обствоятелства и чувства, които са извън вашия контрол, единствено биха могли да ви разцентроват и изкарат от равновесие. По-добре заявете ясно и конкретно позицията и решението си по даден въпрос и излезте от ситуацията. Така ще останете верни на себе си и ще си спестите куп главоболия.
Спрете да се сравнявате с останалите
Колкото по-бързо разберем, че всеки има свои темпове на развитие и представи за успех, толкова по-лесно ще ни е да спрем да се съпоставяме с други хора. Всеки човек разполага със собствен енергиен запас и разбирания за правилно, грешно, успешно, неуспешно. Ако постоянно се ръководим по останалите хора, ние ще обезличим собствената си същност. Затова, по-добре да насочим енергията си към това да открием кое е нещото, което задвижва собствения ни двигател и да подобряваме живота и развитието си спрямо собствените си възможности и представи.